Jump to content
Нашите книги
  • Adrian
    Adrian
    Sign in to follow this  

    Здравей човече...

       (0 reviews)

    дочух от моето портмоне...

    Огледах се да не би някой съсед да ме е настигнал... Нямаше никой. Замислих се да не почвам да чувам гласове и главата да ми отказва. Само това ми липсва сега.

    Тъкмо да си прибера портмонето обратно, когато някакъв странен проблясък в джобчето с монетите ме накара да го отворя - май наистина полудявам, една монета от 50 стотинки се клатушкаше наляво и надясно с ритмични движения наподобяващи странен танц. Проблясъците дори ми заприличаха на усмихнат поглед...

    Що за глупости - явно си много много уморен, си помислих и посегнах да затворя монетното джобче. Тогава гласът се обади пак - чакай, не се плаши. Казвам се Петя,  и аз съм монетата от 50 стотинки. Да странно ти е, но нека да ти разкажа моята история.

    Поогледах се, добре че нямаше хора наоколо - веднага си представих как ме заглеждат с укорително презрителни погледи и единствена мисъл - "хайдее още една откачалка"... Да не сънувам? Ощипах се, погледнах си телефона - няма измама, буден съм и скоро е време за вечеря...

    - Родих се от една сълза, продължи моята нова спътница. Лежах си кротко в касата на един магазин, като всички други монети, когато една топло усмихната сълза от касиерката капна върху мен. Тя сияеше - на касата вместо продукти стоеше букет с 5 кърваво червени рози, и един красив пръстен. Нейният приятел искаше любовта и. Тази капчица от нейното вълнение ми вдъхна живот. После видях името и на баджа който носеше. Реших и аз да се наричам като нея - Петя.

    Какво стана с тях аз не знам, защото в следващия момент се озовах в една детска ръчица - аз бях рестото с което започнаха моите приключения.

    Слушах разказа на монетата и не ми се вярваше - как може хем да съм буден, хем да сънувам. Зачудих се какво да правя. Извадих монетата от портмонето, пъхнах я в малкото джобче на дънките, прибрах си портнмонето и закрачих към къщи.

    Добреее, мислех си аз по пътя, защо пък не. Какво толкова - приказлива монета, ще ми разкаже няколко глупави историйки, че какво пък може толкова да е видяла.

    На следващата сутрин се събудих с противоречиви мисли - след обичайното сутрешно размотаване тръгнах за работа. Още щом прекрачих външната врата и Петя напомни за себе си. Усетих вибрацията в джобчето на дънките. Ааа не, ако пак ще ми разказва истории ще ме помислят наистина за куку. Извадих си блутута и го поставих на ухото си - така поне ако се изтърва с някое странно движение или реплика, да си мислят че говоря по телефона...

    Имаше места в метрото и седнах. Извадих телефона и се вгледах в новините. Даа, сега вече никой няма да ми обръща внимание. Извадих монетата, стиснах я в лявата си ръка и тя веднага ми проговори:

    - Детето което ме понесе след оня магазин си беше купило шоколадово яйце. Бързо го разчупи и докато си хапваше си тананикаше някаква песен. Не я чух добре, защото ме пъхна в джобчето на престилката си. После си закопча пухкавото яке и заприпка в снега към дома си. Майка и я посрещна с набрашнени ръце, правеше баница. Явно вие хората имате някакъв празник, защото майка и се тюхкаше че и са свършили едрите монети, а трябва да сложи монета за късмет в баницата.

    Тогава моята нова притежателка се усмихна на майка си, бръкна в джобчето на престилката си и ме подаде на майка си. Изкъпаха ме и ме облякоха в лъскав станиол. Беше доста горещо преживяване след това.

    Метрото пристигна на моята спирка и аз понечих да прибера Петя.

    - Чакай да ти кажа кой ми свали станиола, промълви Петя. После, после, промълвих напъхвайки я в джобчето на дънките.

    Усетих се че се усмихвам за това, че моята нова приятелка е била късмет в новогодишна баница, и ми стана интересно, какво ли още ще ми разкаже, за..

     

    всички разкази

     

     

     

     


    Sign in to follow this  


    User Feedback

    There are no reviews to display.


headsetsa
×