След още няколко курса на това такси, при което нищо забележително не се случи, освен подпийнало закъснели хора, шофьора спря пред вашия магазин приятелю.
Какво е купувал аз не знам, но така попаднах в касата, откъдето дойдох в твоето портмоне.
Това е всичко което ми се е случило приятелю, промълви монетата Петя и замълча...
Поставих тази интересна монета в специално джобче на портфейла си и продължих моето ежедневие. Дните минаваха в своя обичаен ритъм и почти не се сещах за моята крачеща по света монета. Понякога се питах дали това което тя ми разказа е истина или преуморената ми глава си фантазира различни глупости,,,
Изминаха няколко месеца в които дори забравих за тази монета. Тогава се случи още нещо странно.
Беше в края на лятото. Една неделя бях в центъра, отивах към мой приятел на гости. Мислех си какво да купя в движение, когато минах покрай една църква - а оттам излязоха току що венчани младоженци - хубави и усмихнато замечтани като всички на тяхно място...
Тъкмо да продължа по пътя си, когато пак усетих онова нетърпеливо вибриране на портмонето си... Вече не бях учуден, и докато изваждах портмонето си мислех - пак се е сетила за някоя история...
- Приятелю, Петя?!? - какво пък сега несхващащо реагирах аз.
- Това е Петя приятелю, касиерката чиято щастлива сълза ми вдъхна живот...развълнувана монетата ми сочеше булката заради която се бях поспрял и загледал.
След това признание изведнъж ме осени идея какво трябва да направя. Бавно се приближих до младото семейство, изчаках да останат за миг сами, след толкова поздравяващи ги роднини, и казах
- Бъдете щастливи млади хора. Мога ли да ви попитам нещо?...след утвърдителното кимване, аз погледнах булката и я попитах
- Вие Петя ли се наричате?, Да отговори изненадано тя. А откъде знаете името ми?
- Мога да ви разкажа, но това е дълга и приличаща на фантастика история и се опасявам да не ме сметнете за луд.
Но аз ще ви подаря тази монета - тя носи една ваша сълза от щастие. Пазете я и винаги ще бъдете щастливи.
Подадох на булката тази монета, а монетата присветна с няколко лъскави светкавици от радост и се гушна в топлата и длан, трепкаща от радост.
Усмихнах се и продължих пътя си с усещането че нищо случайно не се е случило, а дали изобщо се е случвало...
