Усмихната млада касиерка изсипа куп монети, заедно с касовата бележка. Прибрах ги по навик в портмонето, забутах количката с текущите изпълнени поръчки от магазина към изхода...
Тези жени, сякаш живеят "по часовник" - току що слязох от метрото и хоп смс- са долетя с надлежно подреден списък.
Не че е лошо пазаруването, обикаляш щандове и витрини, срещаш усмихнати и намръщени, забързани и разсеяни, жени и мъже, всеки бутащ количка и пълнещ с каквото му е харесало или поръчано. Понякога някоя мила физиономия ти подари усмивка от която една приятна топлина потича по вените ти, изтривайки остатъците от дневните работни недотам весели емоции.
Напълних пликчето с продуктите и тръгнах към изхода. Вратите на магазина ме изпратиха и когато направих първите няколко крачки навън, усетих някакво трептене от задния си джоб. Там беше само портмонето - какво се случва пък сега.
Спрях се, извадих го и не е за вярване - сякаш секцията с монетите танцуваше... Отворих я и...
