Adrian

След още няколко курса на това такси, при което нищо забележително не се случи, освен подпийнало закъснели хора, шофьора спря пред вашия магазин приятелю. Какво е купувал аз не знам, но така попаднах в касата, откъдето дойдох в твоето портмоне. Това е всичко което ми се е случило приятелю, промълви монетата Петя и замълча... Поставих тази интересна монета в специално джобче на портфейла си и продължих моето ежедневие. Дните минаваха в своя обичаен ритъм и почти не се сещах за моята крачеща по света монета. Понякога се питах дали това което тя ми разказа е истина или преуморената ми глава си фантазира различни глупости,,, Изминаха няколко месеца в които дори забравих за тази монета. Тогава се случи още нещо странно. Беше в края на лятото. Една неделя бях в центъра, отивах към мой приятел на гости. Мислех си какво да купя в движение, когато минах покрай една църква - а оттам излязоха току що венчани младоженци - хубави и усмихнато замечтани като всички на тяхно място... Тъкмо да продължа по пътя си, когато пак усетих онова нетърпеливо вибриране на портмонето си... Вече не бях учуден, и докато изваждах портмонето си мислех - пак се е сетила за някоя история... - Приятелю, Петя?!? - какво пък сега несхващащо реагирах аз. - Това е Петя приятелю, касиерката чиято щастлива сълза ми вдъхна живот...развълнувана монетата ми сочеше булката заради която се бях поспрял и загледал. След това признание изведнъж ме осени идея какво трябва да направя. Бавно се приближих до младото семейство, изчаках да останат за миг сами, след толкова поздравяващи ги роднини, и казах - Бъдете щастливи млади хора. Мога ли да ви попитам нещо?...след утвърдителното кимване, аз погледнах булката и я попитах - Вие Петя ли се наричате?, Да отговори изненадано тя. А откъде знаете името ми? - Мога да ви разкажа, но това е дълга и приличаща на фантастика история и се опасявам да не ме сметнете за луд. Но аз ще ви подаря тази монета - тя носи една ваша сълза от щастие. Пазете я и винаги ще бъдете щастливи. Подадох на булката тази монета, а монетата присветна с няколко лъскави светкавици от радост и се гушна в топлата и длан, трепкаща от радост. Усмихнах се и продължих пътя си с усещането че нищо случайно не се е случило, а дали изобщо се е случвало... всички разкази

Помоли жената за чаша с лед, седна на масата, наля си уиски, пусна няколко кубчета лед и отпи - с жажда на все още невярващо съзнание за всичко което обърна наопъки мечти и очаквания, надежди и любов... Кафенето постепенно се напълни. Жени, деца, мъже, цели семейства, някои по двойки и много такива като Антон, сами тръгнали нанякъде, всеки гонещ своя цел и търсещ нещо там закъдето са е запътил. Към масата се приближи девойка с огнено червена коса, с грейнал поглед и усмивка напомняща очаквана надежда. - Дали има свободно място, попита тя Антон, който кимна положително и отпи от чашата си. Румяна, както малко по-късно се разбра че се казва, запознавайки се с Антон, носеше чаша с кафе. И тя изненадващо тръгнала за аерогарата, и също нямала билет. Попита Антон дали има нещо против заедно да чакат за възможност да пътуват днес, на което той само кимна утвърдитело... Тя беше ентусиазирана и разговорлива, Антон повече я слушаше, отколкото да говори - все още буцата лед стоеше в гърлото му и не му се приказваше. Джентълмена в него не го беше напуснал все още и той и предложи питие - после и сипа от шишето, сложи и няколко бучки лед. Искам да почерпя -вчера си взех последния изпит и поредния си житейски урок... Това той изрече с приглушен глас, глас на ранено кученце приличащ на тихо скимтене от примирение... Румяна учудено го погледна...ако искаш разкажи ми, каза тя - но ако искаш да ти разкажа какво ми се случи и защо съм тръгнала да пътувам. Антон я погледна и забеляза неприкрития ентусиазиран поглед на събеседничката си. Добре, какво пък, едва ли ще е по-зле от моята глупост... Тя започна да разказва, била силно влюбена и щастлива с приятеля си, повече от година били често заедно и тъкмо когато очаквала да се съберат да живеят заедно, една нейна позната и отворила очите - приятеля и бил семеен... Тогава ужасена избягала чак тук на морето, без да иска да го чуе и види...Няколко месеца след това, приятелят и все пак успял да се свърже с нея и я убедил че се е развел, че много я обича и ще я чака когато и да се реши да отиде при него... Щастливка, мислеше си Антон докато слушаше ентосиазирания разказ на Руми, прелитащ по масата им с неподправената енергия на силна обич. Бутилката бавно но сигурно намаляваше своето съдържание. Буцата лед от гърлото му беше на изчезване и той започна да разказва за Йоана... По лицето му пробягваха щастливо игриви трепети на толкова много мигове в които срещите с Йоана го правеха щастлив и нетърпелив в очакванията за следващата им среща...Румяна го беше зяпнала в устата и не можеше да повярва на всичко което чуваше, толкова невероятен и се стори финала на разказа му, че не знаеше какво да каже, а само от устата и се отрони... Все пак живота не свършва с една любов... Неусетно настъпи вечерта, така и нямаше свободни места...Малко преди полунощ от уредбата на аерогарата се чу приветлив глас който ни покани на борда на самолет на Аерофлот, изпълняващ чартърен полет...Антон и Румяна допиха последните капки уиски и заедно без да прекъсват развеселения си диалог се качиха и седнаха един до друг. Щяхме да кацнем около един след полунощ и тогава на Антон му хрумна да се пошегува с новата си позната. – Руми, никой няма да те чака по това време... Хайде да отидем на бар, когато пристигнем, каза усмихвайки се Антон - Аааа няма начин да не ме чака - развеселена отговори Руми, но ако си прав ще те водя в един бар с гръцка музика... Явно уискито е успяло да успокои моя собственик, мислех си аз придремвайки в неговия джоб... Излизахме от изхода, когато Руми се втурна към един елегантно облечен мъж. Прегърнаха се и се разцелуваха. Тръгвайки с него тя тайничко помаха с ръка на Антон... Бъди щастлива Руми, промълви Антон и седна в първото такси... Мислите за Йоана го нападнаха отново и той едва успя да съобщи адреса си на шофьора. - Дължите 10 лева и 30 стотинки, разбра Антон и извади да плати. В портмонето имаше само една банкнота от 10 лева. Тъкмо се зачуди какво да направи и се сети за мен. Подаде ме на шофьора и слезе от таксито. Шофьорът ме пъхна в чаша с монети, прие по радиостанцията следващия адрес и потегли. Аз все още си мислех за Антон и за това небезопасно преживяване наречено любов. И за всички случки наречени простичко... всички разкази

Благодари на момичето от рецепцията и затвори телефона. В този момент ме забеляза. Еха, дано този късмет и утре ме споходи - промълви Антон и ме пъхна в джобче на якето си, което беше поставил на облегалката на стола. Продължих да чувам прелистването на страниците, загадъчното му мърморене с неясни за мен изрази и съм задрямала... Събудих се от някакъв образ, все още неясен обгърнат като от мъгла...Какво се случва, почесах си ръбчето и се замислих. В стаята беше тихо, нямаше никакъв шум. Колкото и да се напрягах, освен далечен плисък на морски вълни друго не чувах. Мъгливият образ започна да се прояснява. Млада жена, с невероятно красива черна къдрава коса разстилаща се до раменете, с бяло добре очертано лице, с големи усмихнати пъстрозелени очи и закачливо примигващи оформени мигли, с леко вирнато носле и устни очертани в магнетично привличаща игрива линия. Бледозелена блузка изпълнена със закачливо полюшващ се бюст, плътно прилепнали дънки притиснали дълги завладяващо събиращи се бедра в една приказка, която би спряла дъха на не един мъж. Образът изчезна, чу се проскърцването на леглото и чух как Антон стана и отново разлистваше разни книги и тетрадки... Хм, да не би да виждах мислите му. Опитах се да извикам, никаква реакция - това е приятелю, никой не ме чуваше, освен ти сега, но вече и мисли започнах да виждам. Не след дълго на вратата се почука. Антон отиде да отвори и тогава я чух, нея Йоана - с приветливо звънлив глас и радостна че най-после е пристигнала. Не спираше да бърбори, как забравила да си зареди телефона, как автобуса спукал гума и чакали шофьора да я оправи, как после попаднали в задръстване, заради някаква катастрофа и т.н. и т.н., чак цифрите по лицето ми се умориха от приказки. После пиха кафе, Антон беше слизал до дневния бар, и започнаха да прелистват тетрадки и учебници. Разговорите им се завъртяха около утрешния ден - имаха изпит, последния от задочното обучение което завършваха. Четоха и коментираха много дълго време - аз така и не разбрах нищо, защото всичко което чувах беше ужасяващо непонятно. После притихнаха... Пак се появи мъглата... Когато започна да се прояснява, през погледа ми пробягваха различни дори стряскащи картини - жена, която крещи неистово, а той се опитва да я успокои, малко момиченце, което го дърпа за ръката и го моли - тате, тате защо мама така крещиии... После отнякъде се появи Йоана, усмихваща се и разказваща нещо весело, след това тя лежеше болна, а той разтриваше схванатия и врат и слагаше мокри кърпи на горещото и чело... Щур купон миналата есен в който танцуваха прегърнато щастливи и... алармата на телефона изпищя и прекъсна "филма" който аз гледах... Университетът беше наблизо и след двойното кафе в дневния бар което пиха, двамата тръгнаха за своя изпит. Антон се притесняваше за Йоана и през целия път само и напомняше за различни важни нещица от тази непонятна за мен материя. Успокояваше я че всичко ще си дойде по местата, когато си изтегли билет и започне да мисли само по въпросите които са в билета. Преди да влязат Антон я целуна по двете притеснени бузки и и пожела късмет. После си бръкна в джоба на якето, напипа ме, даже ме стисна силно за късмет и влезе в залата. Както можеш да си представиш приятелю, аз нищо не разбрах от това което се случваше. Висяхме с якето закачени на някаква закачалка и само тихо шумолене на пишещите хора в тази зала се чуваше... Какво ли прави Йоана, дано успее - проблясна ми за миг забързана и кратка мисъл. Антон явно не спираше да се притеснява. Няколко часа по-късно, вече радостни и щастливи - да, бяха си взели изпита и двамата, те тръгнаха да се разходят по крайбрежието. Йоана разказваше ли разказваше, имаше толкова планове за своето бъдеще, когато се прибере в южния град в който живееше... Влязоха в малък крайбрежен ресторант, поръчаха си риба за обяд и точно когато се чукаха с халбите бира за своя днешен успех, в ресторанта влезе Данчо. Както се оказа той беше съгражданин на Йоана и колега състудент от друга специалност. Той също си беше взел изпита днес и сега се разхождал и обикалял да си търси квартира за нощта, защото на следващия ден имал още един изпит... Навън притъмня, как бързо лети безгрижното време... Антон реши и го покани да преспи при тях в хотела, платиха и си тръгнаха. По пътя Данчо купи от един магазин бутилка коняк, кока-кола и различни ядки - все пак искаше да благодари, а и да се почерпят за изпитите. Намериха някакъв музикален канал по телевизията, приказваха, разказваха и се смееха на различни весели случки от изминалите студентски години - в които заради задочното си следване се виждаха през няколко месеца и винаги имаше интересни случки... Стана късно, Антон и Йоана се сместиха на едното легло, а Данчо на другото... Той усети топлата нежност на тялото и, погали косата и, целуна я по шията, пожела и вълшебен сън, след което притвори очи. Нощта напредваше и сънят беше притиснал клепачите им... Както си скучаех в джоба на якето, а то не искаше да си говорим, нова порция мисли на Антон ме връхлетя - как се развежда с жена си, как се чувства щастлив с детето си, и в един прекрасен ден излиза от църквата, прегърнал Йоана във вълшебна бяла рокля, а неговото момиченце хвърля наоколо дребни бонбончета за късмет...Филма изведнъж прекъсна. Усещах че Антон се е събудил, но не отваря очи, сякаш нещо силно го беше разтревожило... Напрегнах слуха си и това което успях да доловя ме втрещи - на съседното легло, Данчо и Йоана се бяха вплели страстно в разгорещен любовен танц и с неудържимост се притискаха и още и още, стенейки с приглушено удоволетворение. Мислите на Антон бяха замръзнали от вцепенение. Не дишаше, сякаш нямаше сила за нищо. Това не може да бъде, защо,защо... Преплитаха се объркани, огорчени и смутено невярващи за това което се случваше мисли... Отвращението от това предателство нахлу в съзнанието му и замъгли всички образи които аз улавях. Един час по-късно, когато слънцето все още лениво надничаше от морето, Антон напусна хотела. Качи се в едно такси и не след дълго вече беше на аерогарата. Все още билетните каси не работеха, а в кафенето жената подреждаше масите, бършеше праха и чакаше машината за кафе да загрее... Извини и се че толкова рано влиза, седна на една маса, нямаше сили да мисли и разсъждава... Главата му бръмчеше от хаотични мисли, които се прескачаха и блъскаха, а и аз долавяйки тази превъзбудена отчаяност в един момент даже подскочих в джоба на якето му. Изпи едно двойно кафе, изпуши няколко цигари - дааа, виждах му в мислите как се колебаеше за тях, беше ги спрял преди няколко месеца, но сега просто излитаха една след друга с димните облачета на изгорелите му мечти... Когато отвориха билетна каса, за целия ден нямаше билети - кошмар, но все пак остана някаква надежда, ако някой пътник не се появи, ще го извикат - остави си името и пак се върна в кафето. Взе си вестник, но буквите така и не се подреждаха в нещо смислено за четене. Главата му все още пулсираше и колкото повече денят се показваше, толкова по-отчаяни мисли се прокрадваха и нищо не беше в състояние да го успокои... Телефонът иззвъня - видя и името изписано, придружено от красивата и усмивка и топъл поглед с която се появяваше на екранчето му, моменти в които винаги се беше изпълвал с нежност и нетърпеливо очакване... Отхвърли това повикване, изтри я от указателя си и изгаси телефона си. Защо ми звъни? Нима има какво да ми каже? А аз какво трябва да и кажа? - Буца като ледник беше сковала гърлото му, толкова силни вълни излъчваше, че чак аз кротко лежащата в джобчето на якето му монета, започнах да се потя... После Антон се изправи, отиде до барчето твърдо решен да удави всичките си мисли, взе си пликче с ядки, натурален сок от грейпфрут и бутилка... всички разкази

Деси мина набързо покрай рецепцията и взе ключа от стаята, която бе резервирала предния ден. На рецепцията я познаваха и формалностите бяха пренебрегнати. Винаги резервираше стая с две легла, защото отсядаха с колежката и заедно, но сега беше я помолила да е сама, за което разбира се колежката и нямаше нищо против. Асансьорът спря на 7 мия етаж и след миг вратата се хлопна зад нея и Румен. Стая като стая, баня в дясно след входа,две легла, срещу тях голямо огледало на стената, масичка с телевизор, тесен и дълг плот под огледалото, наподобяващ бюро, с минибар в десния край, поднос с чаши и гарафа с вода в левия край и черно телефонче до подноса. Под плота беше прибран стол с интересна дървена облегалка. Забелязах всичко това, защото куртката на Деси изведнъж падна върху облегалката на стола и плота, и както можеш да си представиш приятелю, аз се изтърколих по него, после огледалото ме насочи към телефона и се спрях отзад в неговия кабел. Гледах в огледалото страстта преплетена в хармония на жадуваното очакване и се усмихвах, с проблясъци на слънчевия лъч танцуващ по мен. Загледах се през прозореца - сякаш и морето с безкрайния си хоризонт танцуваше, радвайки се на щастието сполетяло тези млади хора. На вратата се почука, отначало плахо, след това по-учестено и по-силно. Румен стана, наметна си халат и отиде да провери. Хм, да не би Деси да е поръчала Рум сервиз? При отварянето на вратата вътре нахлу разгневена и с яростен поглед жена... Ах ти гадно нищожество, това ли е твоето извънредно събрание?!? Нещастник проклет, къде е тая пачавра??? Изригна тя нахлувайки в стаята... Деси уплашено се беше омотала в чаршафа и с ужасено невярващ поглед се опитваше да асимилира какво се случва...Точно когато жена му се опита да хване Деси за косите, Румен я задържа, изблъска я навън и заключи. Аз, такова...с разтреперен глас той се опита да съобщи че това е жена му, ама понеже не живеели добре, та затуй...Деси събра сили, награби му дрехите и го изблъска навън... Колко съм глупава, прихлипаше тя, заровила лице във вече мократа от сълзите на отчаяние очи възглавница... Тя стана рано сутринта, изкъпа се и се облече. Грабна си багажа и напусна стаята. Гледах безмълвна след нея - стана ми тъжно, харесвах я откакто ме намери, а сега дори и не се сети за мен. Лежах си зад телефона и си мислех - това хората са странни птици, какви филми само... След около час влезе камериерка, видях я в огледалото как сръчно оправи стаята, забърса праха, пусна прахосмукачка и продължи към следващата стая... Хм защо не ме забеляза? Явно ме очаква самота... Минаха няколко дни, никой не идваше в тази стая. Навън беше ту слънчево и сякаш природата се усмихваше, даже една чайка кацна на перваза на прозореца и се загледа в мен, но май ми се е сторило, ту мрачно със странно свистене на вятъра гонещ своите приятели - облаците. В един такъв по-скоро сив ден, вратата се отвори. Млад мъж около 30 те влезе. Носеше спортно яке, дънки, сак с някакъв багаж и още една плоска чанта - както по-късно разбрах било някаква машинка която хората наричат лаптоп. Той влезе спокойно, отвори си багажа и извади от там няколко книги и две големи тетрадки. Извади си анцуг и една тъмносиня блуза с дълъг ръкав, преоблече се и отвори книгите - четеше доста старателно и от време не време поглеждаше в машинката, пишеше някакви формули в тетрадка, в която имаше много изписани редове... Погледна си часовника, дойде близо до мен, вдигна телефона и се обади на рецепция. - Здравейте, Антон от 702 се обажда. Очаквам моята приятелка да пристигне, но си е изключила телефона и не мога да я упътя. Моля ви когато дойде, пратете я в 702 -ра. Казва се... всички разкази

Една сутрин до ушите ми достигна притракващ звук на малки въртящи се колела. Оказа се куфар с колела, теглен от странно облечена млада жена. Странно защото не бях виждала такова облекло. После разбрах че това е униформа. Носеше плътно прилепнала тъмносиня пола, до над коляното си, описваща красивото и тяло куртка, с две поиздути от прелестни гърди джобчета, и шал от сини, бели и жълти фигурки, прегърнал гладка до нежност шия. Беше с тъмноруса коса, сплетена и вързана отзад и покрита с кепе, закачливо килнато на една страна, върху което стоеше малка лъскава сребриста птица. Походката и беше грациозна с малки крачки стъпвайки меко с ниските си лъскаво черни боти, очертаващи фините и стъпала. Когато наближи тя забеляза кокичето, усмихна се и се наведе, погали го и тогава ме забеляза - я, какъв късмет. Така изведъж аз се озовах в дясното и джобче на куртката, до нежно пулсиращата и гръд. В края на тротоара ни чакаше такси, явно стюардесата, както по-късно разбрах, го беше повикала. Шофьорът, млад и галантен скочи, грабна и куфара, пъхна го в багажника, отвори и вратата усмихвайки се доволно че ще има това красиво създание за спътница в следващите минути. Никога не бях се качвала в самолет. Когато излетя се чувствах като пухче, някаква неясна лекота ме обзе и единствено пулсиращите гърди на моята нова приятелка създаваха усещане за движение. После я чувах как говори на другите пътници, разнасяше им топли напитки и дори успокои едно разплакано момиченце... - Деси, Деси - се чу мелодичен глас, при който моята приятелка се обърна и след малко стоеше до своя колежка в минибарчето на самолета. Полетът беше гладък и спокоен. Колежката и бе сварила кафе и двете започнаха своя обичаен за полетите разговор. След като споделиха впечатленията си от новата любов на втория пилот, от които щеше да ми почервенее металното дупе и няма да ти го разказвам приятелю, Деси започна да разказва за Румен, нейната нова тръпка. Запознали се при предишния полет до морето, накъдето в същност и сега летяхме. Когато напускала хотела в който отсядала след полет, се отбила да изпие едно кафе в дневния бар. Имаше още няколко часа преди обратното прелитане. Неусетно тя седнала на масата на един морски капитан - енергичен и забавен, а и наскоро издигнал се в морска администрация, след десетина години плавания по света. Впечатлила се достатъчно от него, че му оставила телефонния си номер. После запознанството им продължило с есемеси отначало кратки, а после с многословия и разказчета за живота, ежедневието и от един момент и за любовта. Не се бяха срещали от тогава, повече от месец, в който както Деси разказваше, че където и да е летяла, есемесите на Румен я настигали с все по-привличащи мисли и очаквания. И сега я чакаше да кацне. Много се беше развълнувала - какво ли ще се случи... Самолетът кацна плавно, изпратихме с усмивка всички пътници и ние, аз, лежаща и притисната в джобчето и все по-учестено пуслиращо, и Деси тръгнахме към изхода. Усетих топла и силна прегръдка, която ме притисна и остави без въздух. Процепа на джобчето на Деси леко се открехна и видях приятно наболата брада на Румен, че кой ли да е друг, прикриваща от мен целувката на дълго очаквана и мечтана страст. Румен шофираше с лявата си ръка, а с дясната беше прегърнал Деси. Игривите му пръсти в един момент и мен погалиха. Паркира ловко, взе куфара на Деси и двамата влязоха в ... всички разкази

Виковете на дамата вече не се чуваха. Учестеното дишане на момчето започна да се успокоява. Не след дълго се чу шумолене и портмонето се отвори. Забързани пръсти се промъкнаха и нетърпеливо ни опипаха. След миг се озовах в една малка все още разтреперена длан. Бяхме няколко монети сгушени в шепата на това момче. Другите монети лежаха безмълвни и всеки мой опит да ги заговоря спираше в металната им тишина. Ръката на момчето, което ни грабна, влетя в джоба на анцуга с който беше облечен, и ни изсипа вътре. Стояхме си скупчени, и изведнъж усетихме как пак се затича това момче. Подскачахме и се блъскахме в тесния джоб на новия ни собственик. Докато се люшках в това малко неприветливо убежище, забелязах лек процеп в долния край. При едно от полюшванията се търкулнах и преминах през него, Озовах се в един тесен клатушкащ се тунел в който паднах неудържимо надолу. Не след дълго се търкалях по някакъв тротоар чак до дънера на едно дърво. Легнах си до дървото и реших че е крайно време да си дремна... Леко гъделичкане ме накара да вдигна погледа си. Няколко малки мравки тичаха по мен и скачаха забързани към едно крайче от кифла, странно как озовало се близо до мен. Късаха парченца от него и ги понасяха обратно. Пак минаваха по мен, но вече с тежка походка. Проследих ги с поглед и видях как близо до дървото се мушваха в една дупка в земята. Около дупката обикаляха други мравки, но те изглеждаха страховито и аз си отдръпнах погледа... В един миг до парчето кифла кацна гълъб и от недалеч долетя врабче. Гълъбът клъвна от кифлата, но си изпусна хапката. Врабчето се стрелна, грабна парченцето кифла и стискайки я с клюна побягна зад дървото. После рязко полетя и се скри в клоните, където сигурно си е похапнало на спокойствие... Странен свят, какво ли още ще видя, мислейки това пак се унесох в дрямка... Нежно студено докосване и после още едно, и пак и пак. Погледнах и видях падащи звезди - толкова много и всяка изскряща с усмихната си бяла нежност. Не са били звезди, а вече валеше сняг. Не след дълго аз вече си имах бяла къщичка, чиста и ухаеща на вечност. Колко време бях в този мой дом ли приятелю ще попиташ - не знам, но беше много много приятно, тихо и спокойно... Понякога се чуваха радостни детски викове, после тежки хрущящи стъпки минаваха наблизо и толкова... Един ден вече си имах прозорец. Промъквайки се през него слънчев лъч освети моята самота. Усетих топли вълни да тичат в изстиналото ми телце. Не след дълго нещо отдолу взе да ме повдига. Какво ли се случва? Повдигането продължаваше и не спираше, докато се изправих на ръбчето си. Зад мен беше израстнало кокиче - с фино изваяно зелено телце и радостно разперени ръчици. После главата му се отвори и с невероятна бяла усмивка се надвеси над мен. Както бях изправена, забелязах хората - повечето минаващи покрай нас се усмихваха и се радваха че настъпва... всички разкази

- Усетих как някой ме стисна със зъбите си, продължи сладкодумно Петя. После ме съблече от станиоловата ми премяна и с весел кикот оповести - Аз съм късметлийкатаа... Новата ми притежателка беше приятно закръглено младо девойче, с голяма усмивка и весел глас. Носеше стегнати дънки. Усетих ги, защото ме напъха в задния си джоб и седна върху мен. Повече нищо не чух от това тържество. Така ме затопли с обгърналата ме мекота, че заспах. Събудих се от силна музика и глъч на много хора. Подскачах в такт с музиката все още плътно притисната в задния джоб на новата ми собственичка. Явно много се забавляваше, защото танците продължиха дълго. Добре беше, че понякога музиката сваляше своя ритъм и движенията в танца бяха приспивно нежни. Щях отново да заспя, когато нечия длан се лепна върху ми и с плавни притискащи движения натискаше моето убежище... В един момент дънките заедно с моята особа летяхме във въздуха и паднахме върху някаква табуретка - джоба се беше отворил широко и аз се изтърколих чак до вратата на стаята в която се бяхме озовали. Огледах се и видях моята собственичка прегърната от приятеля си да правят невероятни акробатични движения в леглото. Понякога тя прегръщаше с крака приятеля си, после го възсядаше, сякаш искаше да го накаже - толкова силно се повдигаше и спускаше към него, че се уплаших да не стане земетресение. После пък той се изправи зад нея и я пошляпваше ту от ляво, ту от дясно, придърпваше я и отблъскваше с резки движения - тъкмо си мислех как ли я боли, но не, защото тя мъркаше в желанията си за още и още... Странни същества сте хората - размишлявах върху видяното, докато в стаята се носеше уханието на заспалото задоволство...През спуснатите щори се прокрадваше утринна светлина. Задрямах, но едно близване по лицето ме ококори. Някакво причудливо същество, с клепнали уши, стъпило на късите си лапички, въртеше опашка и извадило влажния си език ме облизваше, сякаш съм наденичка. Искаше ми се да изкрещя, ама никой не ме чуваше. После се усетих притисната от зъбите на това кученце, както разбрах по-късно, и което с весело подтичване ме отнесе в някаква друга стая. Там то скочи в скута на възрастна дама, която беше вперила поглед в някакво картонче с картинки. Точно на време, каза жената, галейки своя домашен любимец. Взе ме с два пръста и започна яростно да търка картинките. Всичките ми ръбчета ме заболяха. Чак се изпотих от напрежение... Пак нищо, разочаровано промълви жената и ме прибра в портмонето си... После се облече, взе си пазарската чанта и тръгна към магазина. От близката пресечка изкочи някакво момче, тичайки грабна от жената чантата и изчезна в уличката... Тичаше толкова бързо, че виковете на жената заглъхваха и в далечината само отекваше ... всички разкази

дочух от моето портмоне... Огледах се да не би някой съсед да ме е настигнал... Нямаше никой. Замислих се да не почвам да чувам гласове и главата да ми отказва. Само това ми липсва сега. Тъкмо да си прибера портмонето обратно, когато някакъв странен проблясък в джобчето с монетите ме накара да го отворя - май наистина полудявам, една монета от 50 стотинки се клатушкаше наляво и надясно с ритмични движения наподобяващи странен танц. Проблясъците дори ми заприличаха на усмихнат поглед... Що за глупости - явно си много много уморен, си помислих и посегнах да затворя монетното джобче. Тогава гласът се обади пак - чакай, не се плаши. Казвам се Петя, и аз съм монетата от 50 стотинки. Да странно ти е, но нека да ти разкажа моята история. Поогледах се, добре че нямаше хора наоколо - веднага си представих как ме заглеждат с укорително презрителни погледи и единствена мисъл - "хайдее още една откачалка"... Да не сънувам? Ощипах се, погледнах си телефона - няма измама, буден съм и скоро е време за вечеря... - Родих се от една сълза, продължи моята нова спътница. Лежах си кротко в касата на един магазин, като всички други монети, когато една топло усмихната сълза от касиерката капна върху мен. Тя сияеше - на касата вместо продукти стоеше букет с 5 кърваво червени рози, и един красив пръстен. Нейният приятел искаше любовта и. Тази капчица от нейното вълнение ми вдъхна живот. После видях името и на баджа който носеше. Реших и аз да се наричам като нея - Петя. Какво стана с тях аз не знам, защото в следващия момент се озовах в една детска ръчица - аз бях рестото с което започнаха моите приключения. Слушах разказа на монетата и не ми се вярваше - как може хем да съм буден, хем да сънувам. Зачудих се какво да правя. Извадих монетата от портмонето, пъхнах я в малкото джобче на дънките, прибрах си портнмонето и закрачих към къщи. Добреее, мислех си аз по пътя, защо пък не. Какво толкова - приказлива монета, ще ми разкаже няколко глупави историйки, че какво пък може толкова да е видяла. На следващата сутрин се събудих с противоречиви мисли - след обичайното сутрешно размотаване тръгнах за работа. Още щом прекрачих външната врата и Петя напомни за себе си. Усетих вибрацията в джобчето на дънките. Ааа не, ако пак ще ми разказва истории ще ме помислят наистина за куку. Извадих си блутута и го поставих на ухото си - така поне ако се изтърва с някое странно движение или реплика, да си мислят че говоря по телефона... Имаше места в метрото и седнах. Извадих телефона и се вгледах в новините. Даа, сега вече никой няма да ми обръща внимание. Извадих монетата, стиснах я в лявата си ръка и тя веднага ми проговори: - Детето което ме понесе след оня магазин си беше купило шоколадово яйце. Бързо го разчупи и докато си хапваше си тананикаше някаква песен. Не я чух добре, защото ме пъхна в джобчето на престилката си. После си закопча пухкавото яке и заприпка в снега към дома си. Майка и я посрещна с набрашнени ръце, правеше баница. Явно вие хората имате някакъв празник, защото майка и се тюхкаше че и са свършили едрите монети, а трябва да сложи монета за късмет в баницата. Тогава моята нова притежателка се усмихна на майка си, бръкна в джобчето на престилката си и ме подаде на майка си. Изкъпаха ме и ме облякоха в лъскав станиол. Беше доста горещо преживяване след това. Метрото пристигна на моята спирка и аз понечих да прибера Петя. - Чакай да ти кажа кой ми свали станиола, промълви Петя. После, после, промълвих напъхвайки я в джобчето на дънките. Усетих се че се усмихвам за това, че моята нова приятелка е била късмет в новогодишна баница, и ми стана интересно, какво ли още ще ми разкаже, за.. всички разкази

Усмихната млада касиерка изсипа куп монети, заедно с касовата бележка. Прибрах ги по навик в портмонето, забутах количката с текущите изпълнени поръчки от магазина към изхода... Тези жени, сякаш живеят "по часовник" - току що слязох от метрото и хоп смс- са долетя с надлежно подреден списък. Не че е лошо пазаруването, обикаляш щандове и витрини, срещаш усмихнати и намръщени, забързани и разсеяни, жени и мъже, всеки бутащ количка и пълнещ с каквото му е харесало или поръчано. Понякога някоя мила физиономия ти подари усмивка от която една приятна топлина потича по вените ти, изтривайки остатъците от дневните работни недотам весели емоции. Напълних пликчето с продуктите и тръгнах към изхода. Вратите на магазина ме изпратиха и когато направих първите няколко крачки навън, усетих някакво трептене от задния си джоб. Там беше само портмонето - какво се случва пък сега. Спрях се, извадих го и не е за вярване - сякаш секцията с монетите танцуваше... Отворих я и... всички разкази

Моралът на Шопа не позволява на човека да бъде образован, защото според него образованият е развратен. Поради тази причина няма в България Шопи да са се отличили. Гневни-Дневни; Закон- зобът е за Коня: -, а за поданиците на един народ храната за Конът не му е необходима. ЕкваТор-ЕкваДор; Турте-питка, хляб; При Рода= сред фамилията, към смъртта, заедно с предците си. Култ към мъртвите, според Древно Китайската Цивилизация; Какво се лендзиж- какво се смееш (хилиш саркастично, ехидно); Не сакам – не искам, не желая; Ручам – ям, храня се; Що сакаш – какво искаш; Драгалевски съвет (предложение): сери па яж; Некем, нечем – не искам, не желая; Нефелен – не е добър, не е красив; Сред село – площад, център на селището; Фелен – одобрен, харесващ се; Фигаро – плетено от вълна елече; Заслъщашми – прави сянка, пречи на погледа към хоризонта; Сетре – сако, наметка, къса с ръкави; Кошуля – риза; Тараба – дървена дъска, грубо издялана със секира, ограда с дървени дъски; Секира – брадва, топор; Свърдел – свредло за пробиване на отвори в дърво (метали); Цетата го яли – кучетата го яли; Вуците го яли – вълците го яли; Сутляш – мляко с ориз; Мътеница – айрян; Фане – хване, хваща; Оти – защо; Он – той; Она – тя; Оно – то; Яз, я – аз; Ти – ти; Ния – ние; Они – те; Вия – вие; Мешина стомах, корем; Бунище – определено място в двора, където се събира оборският тор, на жаргон – сметище за отпадъци; Оти не се косим, като ке ми мине – защо се ядосваш напразно (излишно); Какво се ленджиш – защо се смееш (усмихваш), след като си съгрешил. От двукомпонентност като условие за Създание (създаване), до три единство, като условие за Съвършенство Драгалевски диалект /думи/ ке те напелющим – ще те набия, ще те ударя; чешем се – драскам се по кожата; шугав – болест по кожата (краста); пачавра – парче плат за миене на съдове, недостойна жена, курва; вреден – работен; навилок – купа сено; приботка – тънка около 3 м дълга пръчка за направляване растежа на зелен/ жълт фасул; ручок – хранене между сутринта и обяда; що ми зафелкваш таков – какво ми приказваш неискрено ( шикалкавещо /тур./ некоректно) лъжеш; варда – пази се, махни се от пътя ми; думам – говоря, изразявам мисли; шушне – занимава се – работи – говори тихо, неразбрано; жешко – топло, горещо; напиня – полага по-големи усилия да свърши работата; опиняк – цървул, обувка; да пукнем – да умра, да си намеря смъртта; куртулиса се – отиде си, умря, смъртта го споходи и др.; мешина – стомах, корем. Всеки човек който вдишва въздух и ти дава живот и право на мислене не го оправдава за всички негови деяния – разумът му. Изповед пред Създателят /10.01.2018г./ Жестоки думи и отношения между дъщеря ми Йоана и мен. Дълбоко съм наскърбен от отношението на дъщеря ми към мен. Семейството ни - синът и, майка и бог да я прости но върхът на отстъпките, които съм (сме) направили към нея имат край. Няма завършено висше образование, при наличието на син, който навърши 7 години. Лъжкиня, която си мисли че предпазва от страдание или помощ към самата нея! Не осъзнава с действието си колко много вреди на себе си, синът си и останалото семейство. Бесен съм, аз баща и! Не мога, безсилен, нямам думи, нямам дела, които съм оставил за пример на дъщеря си Йоана. Не съм се грижил за синът и – според нея! П.П. Същия ден внукът ми Никола, синът на Йоана (дъщеря ми) сподели, че майка му получила предложение от Йордан (бащата на Никола) за обща среща по между им. Моето мнение, че такива срещи трябва да има, но тя трябва да бъде предизвикана от внука ми Никола!!! Той на тази възраст не е фактор, и ще бъде манипулиран и от двамата родители. Това е моето мнение по повод исканата среща от баща му!!! а) вярвам на Никола, че има приказка за обща среща по между им. Завещавам, чрез мислите си, че Никола трябва да бъде водещ в бъдещата среща по между им – Никола, Йоана и Йордан!!! Твой дедо Пламен го завещава, това твое действие Никола!!! П.П. Йоана ти си пълно разочарование за мен – баща ти, към този момент /10.01.2018г./ За всичко преживяно до този момент, аз осъзнавам, че моят протекъл живот не е за пример. Има нещо сбъркано. Не съм щастлив. Нямам желание за нищо, освен да чакам часът (мигът на смъртта). Не виждам смисъл на всички дейности и дела, които съм извършил. А това е начинът на всеки подобен на мен човек – да работи, да създава, да остави нещо след себе си. Парадокс е живота. 24.12.2017г. Дано да се окаже грешно или да бъде овладяно. На вечерята при дъщеря ми Илияна ми направи впечатление,че Данаил не използва лявата ръчичка, както дясната. Дълбоко се замислих и натъжих. Ако му позволят родителите му ще се заема с гимнастика на детето, и всичко друго което е необходимо да се отстрани това мое виждане / 25.12.2017г./ Отмяна на безпокойството – горното е под контрол! Аномалия – урбанизираното общество страда от: слаба човешка репродуктивност, и в същото време предлага свръх висока стокова продуктивност. Природното явление Аврора наблюдавано на Земята е тип студена светлина. Светещата Луна, Планети и блещукащите звезди също са тип студена светлина. Студената светлина не може да бъде източник за енергия, която може да ползва Земята. Грешници сме пред своите най-близки хора (майки, бащи, деца и внуци), чрез своето его, и неговите комплекси за малоценност. Глупавият човек- запаметява, а умният човек си вади записки и извършва проверка за истинност. Наблюдавайки ясното нощно небе в мен се поражда мисълта, че в нашата Галактика (Млечен път) има повече от една главна звезда. Вмъкване: През есента на 1999г. в Исламабад (Пакистан) станах очевидец на следното, Описвам видяното: Около 01:00 часът през нощта на ясното нощно небе точно в центъра беше огромната Луна. От нея започваха кръгове може би 5-6 броя, които стигаха до хоризонта. Подобно- кръговете на планетата Сатурн.

Допълнение: Tази глава посвещавам в памет на Петко Рачов Славейков, който според мен е наложилата се личност от Възрожденци, които са положили основите на Българският писмено-книжоно-словесен език на моето Настояще и всички Българи , които са по света. Благодаря на всички автори, преводачи, които интерпретирайки текстовете, хрониките, писанията, историята и други свои умения които те притежават, чрез които Аз да се докосна до писмености, езици, традиции , култури, словореди, които са ме обогатили в личностен смисъл и ме подстрекават да Ви предложа моите вариянти по различни тематики. Главната моя тема е От нищо , към Нещо и обратно. Мотото на моята книга аз го предлагам по следният начин и смисъл: Човешкият Живот представлява поредица от посрещнати: Зависимости Отговорности Решения Изпитания Разбор на думата ЗОРА-това са посрещнатите изгреви на Слънцето. П.п : буквите З, О и Р в Драгалевският диалект съставят думата зор, която означава - да положиш максимални усилия и умения да изпълниш конкретната задача (проблем). Буквата И от думата ЗОРИ тоест И - изпитания, според мен е да приемаш, чрез собственият си мозък и душа случващото се за да се изпълни ОСЪДЕНОТО ОТ СЪДБАТА! Искаш ли да бъдеш бедняк? Бъди почтен, независим, неподкупен и горд. Човеците си мислят, че са разумни същества, а в същността си са лошо интерпретиращи се личности. Да би мирно седяло, не би чудо видяло!; Ни вряло, ни кипяло!; Всеки ден не е Коледа!; На лудия всеки свети ден е Великден!; Няма да хвърлиш камък, че да те заболи ръката я!; Поклонена глава, сабя не я сече!; Миналото се не връща, а се преглъща!; Мечка страх, мене не!; Като ще биеш хората, недей пий толкова!; Изповядан грях, грях не е !; Признат грях-половин грях!; Сухи дърва, вредна жена (вредна, работна, шопска)!; Каквото видял да фъркало, всеки му се чиняло, че се ядяло!; Той си мисли, че всичко което хвърчи се яде!; Бабини деветини!; Глупакът и безносият са еднакво непрокопаеми (турска)!; На този свят няма управа!; С игла геран да копаеш!; Празно да се седи, гладно да се ходи. (Който не работи гладен ходи)!; Да търсиш игла в купа сено!; Не умее да раздели на две мулета,кош слама!; От трън та на глог!; Дето няма овца, на козата милостиви господар, казват (турска)!; Богатството носи уважение, а бедността извиква презрение (руска)!; Тъгата и радостта, поякога се появяват едновремено (Пламен)!; Покритото мляко не го лочат котките!; Тъй, ама не е тъй; Така, ама не е; Да, ама не!; Прекален светец и Богу не е драг!; Нищо прекалено!; Всяка мяра е сгодна!; Целомъдрието, чрез средината се спасява (Аристотел)!; Ислямистите са сътрудници на крайно десните (Пламен)!; Имай главата си хладна, стомахът лек и краката топли!; Обичаят (навика) улеснява всичко!; Колко сладко се яде подир работене и колко сладко се спи след (подир) уморяване (Ал.Македонски)!; Птички да сме, пак не можем да изхвръкнем от тука!; Да ни опази Господ от пияна жена и от бясна свиня!; Куче което не знае ка да лае, то на овцете вълк докарва!; Със стискане на устните, устата тясна не става!; Който общува с мъдрия, мъдър ще бъде, а който е приятел с безумният, той ще загине (Соломон)!; Насила хубост не става (турска)!; Празната глава мисли, че всичко е лесно (П.Р.Славейков)!; Ето жътвата е голяма, а работниците са малко (църк славянски)!; Може ли да бъде стадо без шугово (П.Славейков)!; Когато Господ дава брашното, дяволът взима чувалът (П.Р.Славейков)!; С една лястовица не иде пролет, и с едно цвете лято не става (П.Р.Славейков)!; Не можеш ли отведнъж , опитай се пак (П.Р.Славейков)!; Каквото посееш през пролетта, това ще пожънеш и през есента. (Работи когато си млад, за да ти е лека старостта)!; Умният с малко се задоволява (руска)!; От нечестотите на гаргите не може да се замърси морето (турска)!; Отстрани хорото лесно се играе!; Локанично: Думам ти щерко, седай се снахо!; Сила Бога не моли!; Живея в Рая (на Земята), но не ми е по-добре (Пламен)!; Както ти свиря синко, така ще играеш (П.Р.С)!; Вярвай и не издиряй (П.Р.С); (отнася се до 12 век)!; Целта осъществява средствата! (Целта оправдава средствата)!; Силно е множеството, но ум няма – е просто сган!; Слава и добро име не се крадат ( П.Р.Славейков)!; И смешно, па и грешно е да гониш сиромахът, защо яде сух хляб, когато други ядат баклава (П.Р.С)!; А неученият и непросвещенният е роб на страстите си, роб е на своите и на чуждите предразсъдки (П.Р.Славейков + Пламен)!; Златният век- той не се е минал, но ще дойде!; Народите са безсмъртни, ако се стараеха за съхранението си (П.Р.С.); От лесното на мъчното, от понятието към непонятното (Пламен)!; Желанието е сянка, а приказките вятър, само работата е истинска (П.Р.С.)!; Искаш ли мир готви се за бой. Римска пословица!; Вместо хляб камък ни дава, и вместо риба с змии ни храни (П.Р.С. /по повод сръбско отношение към българите)!; Щом се наканил да играе, и тъпънат се спукал, музиката спряла ( българска пословица /П.Р.С/)!; Всичко което става според природата е добре (Цицерон)!; Никой не се насища с напредването си !; Човекът се стреми непрекъснато да се усъвършенства!; За лудо работи, за лудо не стой;! Да се трудим – трудът само дава плод!; Човешкият живот представлява поредица от посрещнати Зависимости, Остъпки, Решения и Изпитания (Пламен Дудов)!; „Живот! Живот”! Това е вечният девиз на човешкия род (самата природа принуждава човекът да живее)!; Лозето не ще само молитва, но иска и мотика!; Заради наш Никола са намразили и Свети Никола (руска)!; Човек с лукава природа, като добие голяма власт големи беди изработва (Есхил)!; Демокрит-Ох простият, като постъпи на голяма чест в прямо слово с недостойнството и тъпоумието си, става ленив, изпълва се с гордост и смелост и става вредителен!; Избирателите и избираемите, като човеци не са лишени от недостатъци!; Гърците ги съсипва салтанатът, а българинът инатът (П.Р.С)!; Философът преди да започне новия си ден: „Що съм направил? Що съм рекъл и какво още трябваше, не съм свършил?!; Да изучаваш миналото, да наблюдаваш сегашното и да размишляваш за бъдещето!; Песимизъмът е убиещ на въодушевението!; Ако човекът не търси някаква полза или някакво удоволствие от работата си, щеше ли да работи???; Цървули няма, гайда иска!; Храни куче да те лае!; Я на кол, я на въже!; Очи имат и не виждат, уши имат и не чуват (от пророк Давид за непросветението)!; Цар далеко, бог високо!; Помогни си сам, да ти помогне и Господ!; Опознай нуждите си, и си ги набави!; Обществата правят държавите, а не държавите обществата!; Здрав ум, в здраво тяло!; Мисли, че всичко що лети се яде!; Не сме тръгнали да вървим със своите си крака, нито сме започнали да говорим със свой си глас, а по-малко гледаме на народните си работи със свои очи (П.Р.Славейков)!; Волята на човека (личността) е неговото небесно царство. Осъденото ще се случи (П.Д)!; Но както всяко добро води със себе си по едно зло, тъй и всяко зло произвежда по едно добро!; Ори, мели, яж, просечи плет, дай мляко!; Бели пари за черни дни!; Да е благословенна паметта на онзи, който е измислил писмото!; Надеждата човешка умира последна (и духът негов)!; Духът умира първи, след него и тялото!; Един гледа сватба, друг гледа брадва, зетят трябва булката си да гледа!; Съмнението е маяк на мъдростта, то е въртел който изследва злото до самото му дъно!; Един безумник хвърля камък в кладенецът и хиляди разумни не могат да го извадят!; Правдата очи вади, а мълчанието гроб копае!; И вълкът да бъде сит, и агнето да бъде цяло!; Кръвта не е вода- свой своите гледа, ама тежко кой го нема!; Поведи се по муха, да те отведе на лайно!; Онзи има това, че аз защо да немам: не гледай в чуждата паница (крякай си в своя гьол) (турска)!; Много баби хилаво дете!; Чешат го там, където не го сърби (мъчно се угажда)!; От лошия добро не чакай (турска)!; Защо да се ядосвам, като ще ми мине (Оти, че се косим, като че ми мине) (Драгалевска)!; Кажи налудия да пръдне, той се насира!; От капките бара става!; Работата без пари е студена, но жестокостта ми не е сломена (П.Р.С)!; Никоя гора без криво дърво не бива (П.Р.С.)!; Нито на вашата брада един косъм по-много, ни на мойта глава един косъм по-малко (П.Р.С)!; От стар приятел враг не става, и да става- не приляга (турска пословица)!; Има хора сладкодумни, по-трудно е да се намерят искрени и умни (Пансатантра-Индия-стр.98)!; Трън,зъб съветник глупав, който ти вреди за безопасността своя с корен ги вади (Пансатантра-99 стр.-14 гора)!; Здрав да си, тогава всеки може да ти дава цяр!; За времето изпепелено, за мъртвия, изчезнал в мрак, мъдрецът никога не жали, това е дело на глупак!; За мъртвия да се тъжи! Защо? Глупакът ден след ден ще си притуря нова мъка и двойно ще е наскърбен (Пансатантра стр. 144)!; Живите- мъдрецът и глупецът за мъртвецът (Пламен)!; (И мъдрите умират, както и глупавите)!; Собственият ни мозък, ни води към входа на смъртта (Пламен)!; След всеки открит хоризонт – светлината те води към безкрая!; Мракът – взираш се в него и търсиш да откриеш началото (19.10.2017г. /ПБД)!; Да си търсиш късмета е по-трудно, отколкото да си намериш белята (Пламен –х-017г.)!; Отсъденото от съдбата – ще се случи, и собственият ни мозък инстинктивно напътства действията ни, към добрата или лошата случка (П.Д.)!; Човешкият мозък ,инстинктивно, импулсивно, съзнателно, подсъзнателно, аналитично или по друг начин участва в по-горе посоченият модел (XI-2017г. – П.Д.)!; Зарастват рани от стрелите, горите се издигат с шепот лек, но раната от лоша дума ще има да кърви навек (Пансатангра стр.300)!; Ако щастието е дошло само при теб, отивайки си носи проклятие (Пансатангра стр.308)!; Как може заради малкото да хвърлиш всичко в калта?; От малкото много да направиш – в това е само мъдростта (Пансатангра стр.366)!; Отрова и нектар са нищо пред нежнобедрената плът!; Тя е живота, а без нея потъваме в самата смърт!; (Пансатангра стр.370. Категоричен стих в полза на еволюцията-репродукцията)!; Та кой на този свят ще каже думи в защита на ненужната борба?; Но всички ние ставаме безумни, щом е враждебна нашата съдба!; (Пансатангра стр.371. Съдбата между П.Д. и дъщеря му Й.Б – разлика 40г.)!; Слова и мисли, реч и дело, лице и нрави-шест страни различни и несъвместими!; Ах, удивителни жени (Пансатангра стр.385)!; Мисли, пословици, стихове и др. от Саади (Гюлестан – градината на розите)!; 1. Добро да правиш на глупците- означава на хората добри да причиняваш зло (стр.36)!; Богатството е в дарбата, а не в състоянието и величието се мери с разума, а не с възрастта (стр.36)!; Завистта!; Аз мога никого да не обидя, но мога ли да се спася от зависта?; Умри, завистнико, умри от тежка болест, единственият изход е смъртта. Така и аз ще се спася (П.Д)!; Само онзи може да разбере на благополучието цената, който е преживял бедата!; И ако ти на другите не даваш лек-едва ли трябва да се назовеш човек (стр.42)!; Не може с гвоздей камък да пробиеш, престъпника – с добро да убедиш (Гюлестан стр.89)!; За всички е храната радост и наслада, но този който преяде, ще страда (стр.124)!; В пустинята и пясъците южни вода – не бисери са нужни (стр.129)!; От всеки косъм твой да блика мисъл жива – без полза е, ако съдбата е немилостива (стр.141)!; Да свършиш своите дела не е тъй сложно, но чуждите езици да завържеш е невъзможно (стр.176)!; Не се привързвай ти, ще се излъжеш:по-трудно е след това, да се отвържеш (стр.186)!; Щом искаш да пристигнеш ти – не бързай, учи се на търпение и мощ (стр.200)!; Некой към съдбата е назначен за съдия, за да постанови „Осъдното ще се случи” (към стр.233 от Пансатантра от П.Б.Д)!; Човешкото око е ненаситно!; „Не могат жадните очи да се наситят на благата, тъй както кладенецът сух – да се напълни от росата” (стр.230 /Притча от П.Б.Д/)!; Да убиеш някого не е тъй сложно, да го възкресиш е невъзможно (стр.252)!; Човешката душа е във властта на един миг, а нашият живот е битие между две небитиета (стр.255)!; Сексуалното съжителство между стар и млад, е признак на извратеност ( П.Б.Д)!; Умният човек попада в буйна река, търси да се хване за жилавият жив храст, а не за сухият клон (младите с младите /П.Б.Д/!; Две неща са несъвместими с разума: да ядеш повече отколкото бог ти е дал, и да умреш по-рано от определения срок (Гюлестан Сади стр.261)!; Душевната сила – състояние дадено от Бога (П.Д)!; Понякога радостта и тъгата идват едновременно в душата ми (П.Б.Д)!; С душевната сила и тренировки, успешно се прескачат препятствията (П.Д.)!; Мечта след загубата на близък със спокойствие и задоволство да ме вземе смъртта (П.Д.)!; Единствено човекът притежава щастието и шанса да живее два живота едновременно: първият-животът на радостта, и вторият- животът на тъгата!; По този начин изразява и душевните си чувства!; Реалният (истинският) човешки живот започва с първото вдишване и издишване на въздуха. Въздух (живот и смърт)!; Всеки нов хоризонт те води към безкрая, или те връща от начало (П.Д)!; Към завистника: ако мислиш че е лесно да се изсереш при запек с това дупе тясно, моля заповядай (П.Д)!; Събуждам се не от сън, а от трепетни и вълнуващи мисли (П.Д.)!: Трудът е продукт на главния човек (Петър Огойски)!; Завистниците са продукт на алчните-деспоти!; Как хората притежаващи и борещи се за морал, достойнство и други ценности да живеят съвместно???; Човекът е преходен, но не и вечен (П.Д. 11.03.2018г.)!; Добрият писател е този, който чрез словата си посява добродетели в мозъците на читателите(П.Д.)!; То философът има властта да разсъждава, доказва и отрича, сравнявайки нещата (Махаб Хархата стр.117); Философията е основата на науката и началото за опитите да се променят съществуващата парадигма и властващите табута върху аналитичните способности на човешкият мозък (П.Д.)!; Умираме. Такива са хорските съдби!; За нещо неизбежно защо да се скърби (Махабхарата Рамаяна стр.255)!; Ласкатели са те изкусни, разтягат угодливи устни ( М и Р стр. 283)!; Лъжци на властника в угода, ще намериш много из народа (стр.283- Рамаяна)!; Авторът Конфуций: Предавам без да създавам нещо ново!; Тамбурата нека свири, който е жив да живее! Бог да прости моята Мария, знай в сърцето ми остава до края ! (По повод една година от смърта на любимата ми съпруга. П.Д.)! Две велики жени,една съдба и две мъки. Бог да ги прости. ( По повод две години от смърта на любимата ми съпруга Мария и тридесет и две години от смърта на непрежалимата ми майка Лидия). Речник – Пл.Дудов Празници- дни лишени от съдържание; Делниците – дни в които нещо се дели, прави, изгражда; Понеделници /ден и от неделя/ - след неделята, по-мързелив ден и от неделята; Вторник – втори ден /работи се/; Сряда – среда между два стола /работи се/; Четвъртък – четвърти ден /работи се/; Петък – петият ден /работи се/; Събота - обръща се внимание на тялото и духа /почитат се мъртвите/; Неделя – неделя, нищо не прави, не работи, не изграйждай; Сряда – среда между числата 1 и5 сиреч 3, или третък или между ик и ък; Събота – събота –събува се да се къпе, да прави хигиена на тялото, да отчита почит на починалите. Човекът притежава много качества, но едно му дава предимство: Стремежът към опознаване на всичко свързано около него (Космос, Планети, Земя и др.) и в самия него (как се е появил, как да направи продължителен и комфортен живота си) и др. 2.Миналото Настояще –сладка тъга и благодарност към родители и дядовци и баби и техния личен пример Къси мисли /09.12.2016г./18:45/ Артистът не е интелектуалец. Той е като наркомана- непрекъснато търси и участва в нови роли. ПП. Това не пречи да има 100-летници артисти. По повод 100г. Кърк Дъглас. За авторите, писателите и поетите П.П Писателите и Поетите притежават авторски права върху произведенията си! Единствено Човекът се стреми да опознае, пресъздаде творенията на Създателя /28.12.2016г./. Къси мисли Умираш веднъж, но завинаги. Раждаш се веднъж, но живееш кратко. За да можеш по-бързо да станеш богат, побързай да си продадеш съвестта. Обещанията на големците са като песента на щурците. Възвишените принципи на дипломата са като червеят, който слагат на въдицата за да хващат риба. Заключение: Моето настояще и настоящето на внука ми Никола се пресякоха ( имат обща точка) въпреки че аз съм на 61г., а той е само на 4 г. Продължение: Настоящето продължава, чрез Предстоящето което е началото на новото Настояще. Във всяко Настояще съпътстват Действителността, истинността, реалността и истината. Истината- при проверка може да бъде потвърдена, обикновенно. Действителен – който съществува, не е измислен, не е предполагаем. Реален- не се различава от действителен. Реален (realis: Веществен /лат./ Деизъм (лат.Dues „Бог”-учени „през XVII-XVIII век,което признава съществуването на Бог – само, като първа причина на света, но отрича неговото съществуване като личност (теизъм ???- речник на чуждите думи в Българския език). Страхът е добър признак, докато не се превърне в Параноя- само мозъкът не може да позволи това да се случи!!! Човешкият Сън се представя, като разказ на очевидец, което автоматически мозъкът започва да анализира (съпоставя). Ако Човекът се събуди и разреши на Мозъка да прикрие и анализира, това е по-добре за Човешкия организъм (за здравето му). 4.Предстоящето- надежда за съзнателна и лека смърт!!! Умирам веднъж, но завинаги; 5.Бъдещето- продължаване на създаването на реда в Хаоса, до неговият край и появата на новото Начало. 6.Човекът и всичко живо на Земята са заченати и родени в Хаоса, те претендират че непрекъснато въдворяват ред. П.П. Всеки разбирайки индивидуално що е ред, те не могат да излезнат извън Хаоса, и са постоянно в него. Настояще и предстояще /09.03.2014г./ В радост и болка и тъга, живеем ние (хората) сега и в настоящето и предстоящето ще бъде все така. Анализ на тези фрази: 1.В радостта и тъгата, аз виждам душевността, а в болката цялото заключение. Хората живеят (телата) между 2 (две) душевности; 2.Настоящето и предстоящето – в него живеят всички хора в определен момент. Заключение: По точка втора е задължително да се даде ясна представа какви са механизмите на настоящето, като например – възпроизводство, детство, обучение, умения и способности, склонност за научни наблюдения и записки и за достъп към преедстоящето. 3. С фразата – ще бъде все така, аз виждам развитието на хората в бъдещето. Заключение: В каква насока се развива предстоящето, такова ще бъде бъдещето!!! Благодарение на късите мисли и пословици и процесите в Човешкият Мозък и Душа Човека ще достигне Съвършенството. 29.10.2014г. Настоящето (моето Настояще) към тази година, месец и дата, ми поднесе следният факт: внукът ми Никола сподели по детски (той е само на четири години без месец), че аз съм неговия татко и трябва да споделям неговите виждания ( разбирания, утвърждаване на неговото его, като основа за неговия вход за неговото настояще)!!! Това ми причини много емоции, които аз преживях чрез моето настояще до този момент.

СЪДЪРЖАНИЕ 1. Раздел I ................. Къси мисли и пословици 2. Раздел II ................ Стари Драгалевски думи, изрази, речник и други

Главата в която е разположен главният и малкият мозък според мен е най-добре защитено място в човешката”вакумна плочка”. По отношение на мозъчната дейност всички осезания –рецептори също са разположени в главата. Костите в които са разположени гръбначният и костният мозък също са добре защитени от твърата коств която преобладава „минерална молекулярна химико-клетъчна структура”. Моите размислите са насочени предимно към Мозакът в главата: В мозъкът се извършват сложни-галвано: химически,невро-генни,генно-електрически,”душевни” и множество други процеси, в следсвие на които се следи последователното изпълнение на индивидуалната „коституция” на „вакумната плочка” Човек. Размисли: 1.Разумът е част (сектор) от мозъкът, който прилага в действие извън от Тялото си завършените мисли, чрез изграден алгоритъм, и с тези действия пряко въздейства върху околната среда на Природата (аква и биосфера и Космос). 2. Мисленето е процес двустранен, част (сектор) от мозъкът: а) душевен процес; б) анализаторски процес (входящ); в) алгоритми насочени към сектор разум; г) разпределителни възможности; д) анализаторски процес (изходящ) към сектор Разум; е) анализ и оценка на възприятията (сетивни и виртуални). 3. Паметта е част (сектор) от мозакът: а) работна памет; б) архивна памет; в) памет на сетивните възприятия; г) памет на координацията за функциите на всички органи на вакумното тяло. (Кожата е орган, който затваря органите в едно тяло – вакумната клетка); д) памет за разумът; е) памет за душата. 4. Подсъзнанието е част (сектор) от мозакът; 5. Душата е част (сектор) от мозакът, която организира чувствата: смиреност, кроткост, буйност, състрадание, смелост, радост, тъга, любов, омраза, раздразнение, топлина, студенина.. Емоцията е спонтанно състояние на Душата. 6. Съдбата е част (сектор) от мозакът, която изпълнява насоката на движение на вакумната плочка в Пространството. Мозакът е органа на всяко живо тяло (вакумна плочка). Той контролира душата и всички органи от които е образувано тялото (човешката субстанция, вакумната плочка). Мозакът, чрез секторите си (частите си), възприятствията и осезанията си възприема реалността, която го обгражда създава определения и понятия, например (цвят, светлина, мрак, символи, изрази) и създава копия на заобикалящата го материя, чрез Разумът и неговият труд. С раждането на биолигическите видове се оформят тялото и душата , които са съдържанието на” вакумната плочка”. Размислите до тук. Чрез многобройни преводи и интерпретации аз се докоснах до мислите на един велик Човек от древността, а именно до Аристотел и неговото виждане За Душата. Две хиляди и четиристотин години след това, аз Пламен Дудов се осмелявам да напиша и своята интерпретация по неговата книжка За Душата, а именно: според мен Душата , а: в първите биологически Видове е „първична-проста Душа , б: в животинските Видове се проява като сложна Душа, в : при Човекът вече Душата е Възвишена. По мое виждане в човешката Душа са останали и малка част (остатъци) и от „сложната „ Душа към днешният момент. Може би след 20-30 хиляди години в Човекът ще се запази само Възвишената Висша Душа. Колкото повече продукта ще предложи Човешкият Разум, който ще разположи около себе си, толкова по-силно ще важи моята сентенция, че човешкият живот представлява поредица от посрещнати, зависимости, отговорности, решения и изпитания.

Моите житейски обстоятелства ме подтикват да предложа виждането си по отношение на медицината (научно-природната) и нейните приоритети по отношение : здравето, продължителността на Човешкият Живот представляваща „златната вакуумна плочка” развиваща се на планетата Земя! В мен липсва усещането, че „аритметичният алгоритъм”, който е в основата на : дигитализацията, цифровизацията, 3D-5D сканиризации и други подобни способи за изследване и контрол на Човешкото здраве могат да бъдат преходен период, чрез който да се поставят правилни диагнози за протичащите заболявания. Може би според мен по правилният метод за следене на здравеопазването е : да се открият начини на биохимични изследвания и въздействия и да се атакуват заболяванията без да се нарушава цялостта на „вакуумната плочка- Човек” Размисли: Входно- изходна система на вакумни плочки Вакуумната плочка съществува благодарение на: а) входна система включваща устна кухина и хранопровод; б) входна система включваща носно-устна кухина и ларингс трахея; в) изходна система включваща дебело черво и анус; г) изходна система: д) пикочно-проводна изходна тръба; е) репродуктивна ( за продължаване на вида човек) сперметозоидна тръба. Чрез тези предимства на вакумната плочка, тя може да контролира собствената си маса в kg. Въпроса към самия себе си е дали черните дупки в Космоса са с подобна функция. Челюстната устна кухина, която приема храната за оценка и поглъщане, и чрез зъбите си първично асимилира храната, която да премине през хранопровода и постъпи за киселинно, алкално, химическо други асимилационни процеси в органа Стомах. а) устната кухина и хранопровода могат да бъдат и част от изходната система (под формата на уригване и повръщане в проблем със стомашно асимилационният апарат, видове натравяне и др. б) кожата обвива цялата вакуумна плочка. Играе ролята и на двата механизма – вход/изход. Пример: чрез обилно къпане в басейн или душ попадналата вода чрез кожата прелива масата на вакуумната плоча с грамове – вход/изход – чрез изпотяване, масаж и др. се извеждат тъкани и др. минерални отлагания. Сърцето като компресорна помпена станция осигурява жизнено важна кръв, чрез сложна мрежа от артерии, вени и т.н. до всеки орган и всяка точка на вакуумната плочка. Така изработената от органите кръвна картина се явява , като началното етапно развитие на вида (в частност Човека). Органи- подоргани „кошчета за отпадъци и канали за изхвърляне на токсини от „вакуумната плочка” 1. Синуси – „кошче” за събиране и канали за изхвърляне на отпадъци получени от химико – галваническите процеси в мозъкът. Чрез секрети по канали от синусите към носоглътката в устната кухина, част от секретите се поглъщат и чрез хранопровода- отиват към Стомаха, друга част от секрета, чрез плюване се изхвърля от „вакуумната плочка”. Тези секрети са важен материал за биохимично, генетично и друг вид изследване и анализ от учените!!! Важи за секретите на всичките „кошчета”!!! 2. Вход – изход на трахеята в устната кухина е „кошче” за отпадъци на секрети от химическите процеси на белите дробове. Тези секрети, част от тях, чрез хранопровода отиват към Стомаха, друга част, чрез храчене и плюване се изхвърлят от „вакуумната плочка”. 3. Вход – изход на хранопровода в устната кухина е „кошче” за отпадъци на секрети от химическите процеси на Стомаха. Тези секрети, чрез гълтане част от тях отново се връщат в Стомаха, а друга част се изхвърля, чрез плюване от „вакуумната плочка”. 4. Чрез носната кухина „кошче” за поглъщане на секрети от „кошче” Синуси, „кошче” Уши части отиват чрез преглъщане към Стомаха, други части, чрез изсекване и плюване се изхвърлят от „вакуумната плочка”. 5. „Кошче” Жлъчка- за мен най-важното „кошче” във „вакуумната плочка” не само на Човека. Това „кошче” събира химическата шлака на много важни органи свързани с производството на кръвта така наречената „ кръвна картина” , а именно органите – черен дроб, панкреас, далак, бъбреци от части Стомах и други лимфни и други възли. Това „кошче” има много ограничени и специфични канали за рециклиране на „шлаката”, както и нейното изхвърляне. Изхвърлянето според мен се осъществява, чрез много фини канали през чревната система и бъбреците. Тези секрети са свръх концентрирани и с голяма степен на опасност за здравето на органите, ако тези канали имат дефект (запушване, изкривяване и т.н.). Например: ако оперативно бъде отстранено „кошчето” жлъчка, това не дава шансове за дълъг и комфортен живот на „вакуумната плочка”. 6. Очите – „финото кошче” за секрети на Мозъчните процеси, част от тези секрети чрез устната кухина и хранопровода отиват в Стомаха, друга част, чрез сълзите се изхвърлят от „вакуумната плочка”. Синусите на Човека се развиват и започват да работят в етап (детство) и зряла възраст. За мен Синусите са (боклукчийското кошче) на Мозъкът. Защо? Защото процесите които се развиват, чрез динамиката на мисълта се отделят определени излишни секрети, които чрез синусите и устната кухина излизат от вакумната плочка (човек). По този начин Сектора мисъл в Мозъкът пълноценно се възстановява, за ефектите алгоритми насочени към съответните сектори на Мозъкът. 1. Носната кухина за мен представлява (боклукчийското кошче), чрез която се изхвърлят секретите от работата на органа бял дроб. 2. Жлъчката за мен представлява ( боклукчийско кошче) чрез която по: а) изградена мрежа от канали бъбреци, уретери, пикочен мехур до изходният уретер и б) стомашно чревната система през дебело черво и анус се изхвърлят излишъците от работата на органа Черен дроб, панкреас, далак. 3. Дванайсетопръсника на стомаха е (боклукчийското кошче) 4, 8, 9 което чрез: а) хранопровода и устната кухина изхвърлят секрети от дейността на органа Стомах; б) чревният тракт до ануса също изхвърля друга част излишаците, от храната и водата, вследствие на асимилационните действия на органа Стомах. 4. Устната, носната кухина, трахеята и белият дроб. Белият дроб на човека са (бариерата) и филтъра между субстанцията от органи съставляващи (вакуумната плочка) и заобикалящата го среда в частност свързаност с биосферата на Земята. Секторът Душа от Мозъкът е връзката с другият главен орган на (вакуумната плочка) Човек, а именно Сърцето. 5. Какво влагат в израза (боклукчийско кошче): 1. кошче за отпадъци; 2. кошче за излишъци; 3.под – орган, който събира и изхвърля излишъци (отрови) от работата на даден орган. 6. Съществува жлеза във (вакуумната плочка) Човек, която започва от гърлото, и изхода на същата е мъжкият полов член, тази жлеза изработва (спермата) необходима за възпроизводството на биологичния вид Човек. Мозъкът е най-полезен с работата си, когато заложената част от личната му конституция която контролира честотата в херци за баланса на общественото тяло, на него самия като важен орган от тялото. Вакуумната плоча и съвкупността от заобикалящите тела (вакуумни плочи) в близкото и далечно пространство. Тогава има здрав комфорт и дълголетие на вакуумната плоча за което му се отрежда правото на единия важен орган. Сън – по време на (вид)? Сън е подсъзнателно пасивно действие на неврологичната система, ниво се явява ужасяваща случка чрез реакция на повишена дейност и органът на организма човек се пробужда или в съзнателно ниво. Заключение: Това е естествен (заложен) механизъм за изхвърляне на емоционалната шлака заложена някъде в буфера на съзнателния аналитичен мозък (активно действие на неврогенната система). Препоръка: Задължително!!! След подобен шок да се събуждат – да преминеш в съзнателно ниво, а не да продължиш да сънуваш и да останеш в подсъзнателно ниво. Не може с един единствен сън да изчистиш бурите съхранили емоционални шлаки!!! Следователно прочистването от емоционалната шлака става бавно и неритмично във времето. 2. Кръвоносната система, първи процес – химичния състав на кръвта, която храни клетките трябва да има определени твърди параметри, след което определени органи от тялото трябва да възобновят тези параметри на кръвта, което се явява затворен втори процес кръг. Вредните отлагания от химическия състав на кръвта след първи процес се изхвърлят от определени органи от тялото извън тялото чрез отделителната система. 3. Двигателна система – динамично движение на крайниците на нашата вакуумна плочка, която измества обкръжаващата я въздушна среда, но обемът на вакуумната плоча и неговата маса може и да се променят в малки норми: 3.а) мускули; 3.б) сухожилия; 3.в) костно ставни връзки. 4. Лимфна система – където се делят клетките за да се възпроизвеждат ??? и доставят до отделните органи на вакуумната плочка. 4.а) жлези за вътрешна секреция; 4.б) жлези за външна секреция. 7. Предчувствие и сън са част (сектор) от Мозъкът, които се появяват в динамична и спокойна дейност на мисълта, (като предлагащ алгоритъм) към разумът. Предчувствието и сънят са тясно свързани с внушението и самовнушението на индивида Човек. 8. Според мен има три вида Мозък. а. главен и малък мозък, б. гръбначен мозък в. костен мозък. Размислите до тук. Драги читателю,както изглежда всичко е ясно и елементарно но не е така. Уважаеми медици, лекари, доктори-ренгенотолози и всички останали, които сте загрижени за нашето Човешко здраве и комфортен Живот-огледайте се , променете се уважавайте се! Науката трябва да обедини и контролира резултатите,които да са съпоставими, например:трябва да има база данни от медицински изследвания на здравият Човек- индивида, които да съпостави с изследвания, когато Човека се разболява. Според мен трябва да има отделна обединяваща наука в медицинският сектор,която да отразява „малките” различията от стадиите и развитието на заболяването(заболяванията). Според мен „алчният Човек” не трябва да бъде допускан по никакъв начин да влияе върху медицинският сектор и неговото последващо развитие! Милиярди Човеци живеят в това Настояще, но една малка част го споделят. Може да Ви се стори нескромно но: Не знам подходящ ли е момента и мястото да споделя с теб драги ми читателю,следното:четейки моите размишления („моята плява”) според мен посявам една разорана целина със семената на моето Познание. Забележка: под думите –разорана целина да се разбира „цивилизационното ниво до Настоящият момент”.

Човекът според мен е предопределен да запази и съхрани биологическите видове създадени и обитаващи уникалната „златна вакуумна плочка” Земя, която е част от Галактиката Млечен път и останалата Вселена. Няма Уважаеми читателю друго подобно чудо в цялото затворено Пространство на Вселената! Ваша задача е Господа и Госпожи Учени да опазите това наследство от протеклите и протичащи многомилиярдни химически, физически и други процеси! Размисли: Нашият пра-пра родител е Неандерталецът.Той преставлявя една Уникална Молекулярно-Клетъчна Субстанция от взаимодействащи си органи, които попадат в групата на топло-кръвните бозайници заселили се в късният период от образуването на Биосферата на Земята. Може би преди 300 хиляди години започва неговото развитие и обновяване до наши дни ,това са най-малко около 10 хиляди възпроизводства, поколения (обновявания). Според мен този уникален бозайник още от ранното си детство тази „вакуумна плочка” е била изправена на двата си крака, със симетричните си половинки”погледнати от страни( от вън) „,както изглеждаме днес, последователното си обновяване и в случаят спрямо обкръжаващите го биологически видове Човекът : а. Печели спрямо останалите видове в мозъчно-мисловен смисъл , но губи: б. Сетивно, инстинктивни, и много други заложеностти. Също така от моя гледна точка Неандерталецът в своето развитие ”обновяване”, в зони на обитаване, непрекъснато групиране, мигриране и търсене на благоприятни условия за живот и възпроизводство се е наложила и неговата Външност:, а именно: цвят на кожата, скелетна структура, черепно-лицева външност, мускулатура , сухожилия и други подобни различия.Това са днешните човешки раси: монголоидна (индианска), индоевропейска, негроидна, полинезийска и други под–раси. Категорично отричам наложената догма, че произхождаме от маймунският вид и постепенно от четири крайника сме се изправили и ходейки на два крайника „крака”. Единствено Човекът в биологическото разнообразие на планетата Земя, притежава и обновява висшите идеали: РАЗУМ, ДУША, СТРЕМЕЖ ( ДУХ). За пример: нисшият разум на пчелата изгражда пчелната пита и я пълни с мед, мравката изгражда мравуняк за дом, видрата изгражда „бент” за събиране на по–голямо количество вода и гнезда на сухо място да се възпроизведе, птиците изграждат гнезда за дом и възпроизводство. При Човекът–комбинации от сетивните си осезания , които обслужват мисловният процес и създават алгоритъм, който е за употреба на Разумът , който чрез своите оръдия на труда (ръце,крака, осезания -(зрение,слух,мирис и други) изгражда обкръжаващи го обекти . Тези обекти благодарение на Човешкият Разум подлежат на повторна оценка и чрез повтаряеми процеси „ усъвършенстват” създаденият обект (изделие) до настоящият момент, като тези” усъвършенствания” нямат край –защото по своят алгоритъм Човешката мисъл е безкрайна във виртуален и реален смисъл. Размислите до тук. Дълбоко вярвам, че Човешкият Разум ще осмисли и разгадае своят Биологически произход. Единствено по този начин той, Човекът, ще запази и удължи комфорта на своят Живот. Освобождавайки се от наложените догми, но не поемайки към анархията, а към дълбините на Познанието, следвайки утвърденият модел на „аритметичният алгоритъм” човечеството ще оцелее. Когато отраслите : биохимия, биология, генетика и другите науки не разгадаят и приложат в действие тайната на молекулярните структури, които са основа на субстанцията от клетъчни органи съставляващи произволна биологическа „вакуумна плочка” тогава аз лично ще повярвам, че Човечеството е Върхът. До тогава ще важат унизителните пословици "човек за човека е вълк" и "преклонена глава сабя не сече"!