Нашето табло

Една сутрин до ушите ми достигна притракващ звук на малки въртящи се колела. Оказа се куфар с колела, теглен от странно облечена млада жена. Странно защото не бях виждала такова облекло. После разбрах че това е униформа. Носеше плътно прилепнала тъмносиня пола, до над коляното си, описваща красивото и тяло куртка, с две поиздути от прелестни гърди джобчета, и шал от сини, бели и жълти фигурки, прегърнал гладка до нежност шия. Беше с тъмноруса коса, сплетена и вързана отзад и покрита с кепе, закачливо килнато на една страна, върху което стоеше малка лъскава сребриста птица. Походката и беше грациозна с малки крачки стъпвайки меко с ниските си лъскаво черни боти, очертаващи фините и стъпала. Когато наближи тя забеляза кокичето, усмихна се и се наведе, погали го и тогава ме забеляза - я, какъв късмет. Така изведъж аз се озовах в дясното и джобче на куртката, до нежно пулсиращата и гръд. В края на тротоара ни чакаше такси, явно стюардесата, както по-късно разбрах, го беше повикала. Шофьорът, млад и галантен скочи, грабна и куфара, пъхна го в багажника, отвори и вратата усмихвайки се доволно че ще има това красиво създание за спътница в следващите минути. Никога не бях се качвала в самолет. Когато излетя се чувствах като пухче, някаква неясна лекота ме обзе и единствено пулсиращите гърди на моята нова приятелка създаваха усещане за движение. После я чувах как говори на другите пътници, разнасяше им топли напитки и дори успокои едно разплакано момиченце... - Деси, Деси - се чу мелодичен глас, при който моята приятелка се обърна и след малко стоеше до своя колежка в минибарчето на самолета. Полетът беше гладък и спокоен. Колежката и бе сварила кафе и двете започнаха своя обичаен за полетите разговор. След като споделиха впечатленията си от новата любов на втория пилот, от които щеше да ми почервенее металното дупе и няма да ти го разказвам приятелю, Деси започна да разказва за Румен, нейната нова тръпка. Запознали се при предишния полет до морето, накъдето в същност и сега летяхме. Когато напускала хотела в който отсядала след полет, се отбила да изпие едно кафе в дневния бар. Имаше още няколко часа преди обратното прелитане. Неусетно тя седнала на масата на един морски капитан - енергичен и забавен, а и наскоро издигнал се в морска администрация, след десетина години плавания по света. Впечатлила се достатъчно от него, че му оставила телефонния си номер. После запознанството им продължило с есемеси отначало кратки, а после с многословия и разказчета за живота, ежедневието и от един момент и за любовта. Не се бяха срещали от тогава, повече от месец, в който както Деси разказваше, че където и да е летяла, есемесите на Румен я настигали с все по-привличащи мисли и очаквания. И сега я чакаше да кацне. Много се беше развълнувала - какво ли ще се случи... Самолетът кацна плавно, изпратихме с усмивка всички пътници и ние, аз, лежаща и притисната в джобчето и все по-учестено пуслиращо, и Деси тръгнахме към изхода. Усетих топла и силна прегръдка, която ме притисна и остави без въздух. Процепа на джобчето на Деси леко се открехна и видях приятно наболата брада на Румен, че кой ли да е друг, прикриваща от мен целувката на дълго очаквана и мечтана страст. Румен шофираше с лявата си ръка, а с дясната беше прегърнал Деси. Игривите му пръсти в един момент и мен погалиха. Паркира ловко, взе куфара на Деси и двамата влязоха в ... всички разкази